Но въпреки това има начин да пребориш този доста слабичък страх, когато за миг затвориш очи и попиташ сърцето си: "Да продължавам ли? Как да продължа?" и тогава се случва чудо - прилив на смелост и увереност, появяват се знаци около теб и това ти дава сила да продължиш.
Много е важно да се съсредоточиш върху стъпките, вместо върху бързината с която ги правиш. Най-важното е да продължаваш да ги правиш, без да спираш. И да се наслаждаваш на пътуването, на пътя. Дори и да се случи така, че да те спъне камъче, може да е просто защото се налага да промениш гледната точка. Ако пък се случи така, че на пътя ти има канара - недей губи време да я местиш или разбиваш. Поздрави я и я заобиколи.
Понякога по-дългият път е по-бързият. По-красивият. По-учещият. По-добрият. И помни, че каквото и да се случи е въпрос на ТВОЯТА гледна точка, възприятие и светоусещане.
Помни още, че винаги всичко е за добро и ... най-доброто тепърва предстои!
