Пътят в стихове

Пътят

 
Сънувам тази крачка-
огромна като полет.
Усещам как в кръвта ми
бушува свобода.
Откъсвам се от всичко
познато и удобно,
водена от простичката нужда-
да вървя.
Животът ми ме вика
по пътя криволичещ,
а вятърът разказва
за хора и места,
които тихо чакат
да бъдат заобичани,
а после да ме стоплят
с вълшебна светлина.
И следвайки стрелките
на слънчевата вяра
до края на земята
да стигна с ведър дух,
докато моя поглед
се слее с необята,
и богът в мен прошепне:
ЖИВЕЯ! ДНЕС И ТУК!

Стиховете любезно ни предостави Катерина Кайтазова.
Снимката е на Елица Антониева. 

На 200 км от Сантяго

Нашият Алекс уверено крачи по Камино ...
Вече е на някакви си 200 км от Сантяго
Скоростта му е изумителна, предвид на това, че той носи повече багаж от обикновените пилигрими.
Алекс е професионален фотограф, който е с намален слух и пое по Камино с блгородна цел ...
Снимките, които той ще направи, ще изпълват календар, който ще видим по време на Българската Коледа. Средствата за това ще бъдат за закупуване на кохлеарни импланти на деца с намален слух.
Самият Алекс има такъв имплант, който му позволява да чува с помощта на новите технологии.
Гордеем се с теб Алекс!
 

Приятели, 

Нашето момче Алекс Иванов върви по Камино с шеметна скорост. Вече премина повече от половината път и то само за 12 дни. Както вече ви споделихме той е професионален фотограф, който освен личната си цел, по време на преминаването ще изпълни и благородна цел. Снимките, които ще заснеме с носеното на гръб оборудване, ще бъдат материал за календар, който ще видим по време на Българската Коледа. Насочеността на тази кампания е за деца с намален слух, които се нуждаят от кохлеарен апарат. Самият Алекс има такъв апарат и се чувства добре.
В блога прегърнахме горещо тази идея и затова желанието ни е да го подкрепим!
Буен Камино Алекс!