Пътят в стихове

Пътят

 
Сънувам тази крачка-
огромна като полет.
Усещам как в кръвта ми
бушува свобода.
Откъсвам се от всичко
познато и удобно,
водена от простичката нужда-
да вървя.
Животът ми ме вика
по пътя криволичещ,
а вятърът разказва
за хора и места,
които тихо чакат
да бъдат заобичани,
а после да ме стоплят
с вълшебна светлина.
И следвайки стрелките
на слънчевата вяра
до края на земята
да стигна с ведър дух,
докато моя поглед
се слее с необята,
и богът в мен прошепне:
ЖИВЕЯ! ДНЕС И ТУК!

Стиховете любезно ни предостави Катерина Кайтазова.
Снимката е на Елица Антониева. 

На 200 км от Сантяго

Нашият Алекс уверено крачи по Камино ...
Вече е на някакви си 200 км от Сантяго
Скоростта му е изумителна, предвид на това, че той носи повече багаж от обикновените пилигрими.
Алекс е професионален фотограф, който е с намален слух и пое по Камино с блгородна цел ...
Снимките, които той ще направи, ще изпълват календар, който ще видим по време на Българската Коледа. Средствата за това ще бъдат за закупуване на кохлеарни импланти на деца с намален слух.
Самият Алекс има такъв имплант, който му позволява да чува с помощта на новите технологии.
Гордеем се с теб Алекс!
 

Приятели, 

Нашето момче Алекс Иванов върви по Камино с шеметна скорост. Вече премина повече от половината път и то само за 12 дни. Както вече ви споделихме той е професионален фотограф, който освен личната си цел, по време на преминаването ще изпълни и благородна цел. Снимките, които ще заснеме с носеното на гръб оборудване, ще бъдат материал за календар, който ще видим по време на Българската Коледа. Насочеността на тази кампания е за деца с намален слух, които се нуждаят от кохлеарен апарат. Самият Алекс има такъв апарат и се чувства добре.
В блога прегърнахме горещо тази идея и затова желанието ни е да го подкрепим!
Буен Камино Алекс!

Пътят е твой и единствено твой...

Казват, че най-трудна била първата крачка, но направиш ли я веднага пред теб се отварят поне няколко километра път, който да видиш. Някои се вторачват прекалено много в хоризонта и позволяват на страха от неизвестното да ги завладее и да смрази краката им.

Но въпреки това има начин да пребориш този доста слабичък страх, когато за миг затвориш очи и попиташ сърцето си: "Да продължавам ли? Как да продължа?" и тогава се случва чудо - прилив на смелост и увереност, появяват се знаци около теб и това ти дава сила да продължиш.

Много е важно да се съсредоточиш върху стъпките, вместо върху бързината с която ги правиш. Най-важното е да продължаваш да ги правиш, без да спираш. И да се наслаждаваш на пътуването, на пътя. Дори и да се случи така, че да те спъне камъче, може да е просто защото се налага да промениш гледната точка. Ако пък се случи така, че на пътя ти има канара - недей губи време да я местиш или разбиваш. Поздрави я и я заобиколи.

Понякога по-дългият път е по-бързият. По-красивият. По-учещият. По-добрият. И помни, че каквото и да се случи е въпрос на ТВОЯТА гледна точка, възприятие и светоусещане.

Помни още, че винаги всичко е за добро и ... най-доброто тепърва предстои!

Истина или измама?

10 март 2013

Една приятелка треньорка обича да казва, че всяко нещо което те прави щастлив е правилно!
Да ама ... лесно е да се каже, трудно е да се направи :)))
Днес на "Света Галина" си пожелавам да разпознавам истинските неща, и да отхвърлям измамните.