Пътят в стихове

Пътят

 
Сънувам тази крачка-
огромна като полет.
Усещам как в кръвта ми
бушува свобода.
Откъсвам се от всичко
познато и удобно,
водена от простичката нужда-
да вървя.
Животът ми ме вика
по пътя криволичещ,
а вятърът разказва
за хора и места,
които тихо чакат
да бъдат заобичани,
а после да ме стоплят
с вълшебна светлина.
И следвайки стрелките
на слънчевата вяра
до края на земята
да стигна с ведър дух,
докато моя поглед
се слее с необята,
и богът в мен прошепне:
ЖИВЕЯ! ДНЕС И ТУК!

Стиховете любезно ни предостави Катерина Кайтазова.
Снимката е на Елица Антониева.